Teksto

 F#m D F#m D F#m D E 

 F#m               D
1.Пропадах някъде, но всичко беше истинско -
     E                          F#m
страха от удара, очакването, сблъсъка.
 C#m                   Bm
А после кацнах върху мислите
     G                         C#
и тръгнах по света, нарамил кръста си.

           F#m                      D
2.Като медал върху ревера сив на времето
    E                      F#m
оглеждах от високо всички улици.
    C#m                            Bm
И виждах рицарите, стъпили във стремето
     G                     F#m      G  C#
на своите мотори с малки блудници.

Припев:
   F#m                         D
А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
      E                     A
във кръчмата спореше със неверници,
  F#m                 D
които го закачаха от масите,
     G#                    C#
че днес дори в музея няма мелници.

И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?

/соло/
 F#m D F#m D F#m D E /2 

 F#m               D
3.Пропадах някъде, въртях се във доспехите
        E                      Bm
и се събудих гол от писъка на вятъра.
 C#m                      Bm
Моторен шум потъваше във ехото
     G                    F#m
със рокерите, тръгнали нанякъде
     G                    C#
със рокерите, тръгнали нанякъде.

Припев...

 D  Gm                         Eb
А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
      F                     Bb
във кръчмата спореше със неверници,
  Gm                  Eb
които го закачаха от масите,
     A                     D
че днес дори в музея няма мелници.

Пропадах... въртях се във доспехите
но се събудих от писъка на вятъра
моторен шум потъваше във ехото
с рокерите тръгнали нанякъде